Как най-после да започнем да пием повече вода… без да живеем в тоалетната 😄

Повечето хора не осъзнават колко дехидратирани са всъщност, защото дехидратацията рядко изглежда така, както сме свикнали да си я представяме. Не стоим в пустиня с напукани устни и драматична жажда. По-често просто се чувстваме изморени, подпухнали, разсеяни, гладни за сладко и някак… „без ток“. И тогава започваме да търсим решение в още кафе, още захар, кока кола или просто се обвиняваме, че нямаме достатъчно воля.

А понякога тялото просто има нужда от вода.

И тук не говоря за онова насилствено пиене на два литра вода на ден, което кара половината ми клиенти да ми кажат:„Елина, ако пия толкова вода, ще трябва да живея в тоалетната.“ 😄

Истината е, че проблемът невинаги е количеството вода. Много често проблемът е начинът, по който я пием.

Защото тялото не работи като саксия, в която просто наливаме течност. То има нужда да задържи тази вода вътре в клетките, а за това са нужни минерали — особено натрий, калий и магнезий. Затова понякога човек започва да пие повече вода и вместо да се чувства по-добре, се чувства още по-изтощен и постоянно тича до тоалетната.

Точно тук идва и причината аз толкова често да препоръчвам сутрешна вода с малко келтска сол, лимон или минерали. Не защото е модерно, а защото това помага на тялото реално да използва водата, вместо просто да я изхвърли.

Особено сутрин това прави огромна разлика.

След нощта организмът естествено е леко дехидратиран. Губим течности чрез дишане, чрез потене, чрез всички процеси, които се случват, докато спим. И вместо първото нещо сутрин да бъде кафе на празен стомах, тялото често има нужда първо от малко спокойствие и хидратация.

Аз лично много обичам топла вода сутрин. Понякога с лимон, понякога с малко джинджифил, понякога само с щипка келтска сол. И винаги усещам разликата в енергията, в храносмилането и дори в това колко стабилен е апетитът ми през деня.

Защото когато тялото е дехидратирано, то започва да изпраща много объркващи сигнали. Понякога мислим, че сме гладни, а всъщност сме жадни. Понякога ни се яде шоколад в 4 следобед, а мозъкът просто иска течности и минерали. Понякога ни боли глава и си мислим, че сме претоварени, а реално сме изпили две кафета и половин чаша вода за целия ден.

И честно казано… повечето от нас живеят точно така. И аз живеех така.

Другото нещо, което забелязвам постоянно, е колко трудно хората пият обикновена вода, защото тя просто им е скучна. И ги разбирам. Ако цял ден гледаш бутилка с безвкусна вода, мозъкът ти не я възприема като нещо приятно.

Затова винаги казвам: направете водата си красива!!!

Сложете резени портокал и розмарин.

Ягоди и мента.

Краставица и лайм.

Ябълка и канела.

Малко нар, грейпфрут или пресен босилек.

Изведнъж не пием просто вода, а нещо свежо, ароматно и приятно. И колкото и смешно да звучи, това има значение. Мозъкът обича удоволствието и ритуалите.

А когато превърнем грижата за себе си в нещо приятно, шансът да го правим постоянно става много по-голям.

Има значение и кога пием вода. Ако цял ден почти не сме пили нищо и вечерта започнем да “наваксваме”, това обикновено свършва с подут корем и среднощни разходки до тоалетната. Много по-добре е хидратацията да бъде плавна през деня — малко сутрин, малко между храненията, малко след движение, малко след кафе.

И още нещо важно — хората често се страхуват от солта, но истината е, че когато говорим за качествена минерална сол в малки количества, тя може да бъде много полезна за хидратацията, особено при хора, които се чувстват постоянно „изцедени“, имат ниско кръвно, замайване или усещане, че водата просто “минава през тях”.

Разбира се, всичко трябва да е индивидуално и съобразено със здравословното състояние на човека, но в практиката си виждам колко често хората всъщност не са “препълнени с вода”, а са минерално изтощени.

И може би най-важното от всичко е това:не чакайте тялото да започне да крещи, за да започнете да се грижите за него.

Защото тялото говори с нас постоянно. Въпросът е дали сме спрели за секунда, за да го чуем.А ако имате нужда от малко помощ с превода… аз съм тук :-)

С любов, лимон, малко келтска сол и напомняне да си допиете водата:

Елина