(и как науката показва, че можем реално да я намалим)
Когато говорим за телесни мазнини, повечето хора си представят онова, което виждат в огледалото – мазнината под кожата около бедрата, корема или ръцете. Тя е видима, понякога досадна, и често е първото нещо, което ни кара да започнем нов хранителен режим или да се запишем във фитнес.
Но има и друг вид мазнина, който не се вижда толкова лесно. Тя се крие по-дълбоко в коремната кухина и обгръща органи като черния дроб, панкреаса и червата.
Тази мазнина се нарича висцерална мазнина.
И ако трябва да сме честни, именно тя е тази, която медицината приема за най-проблемната.
Не защото “изглежда зле”.
А защото влияе директно върху метаболизма и здравето.
Висцералната мазнина не е просто пасивно депо за съхранение на енергия. Дълго време се е смятало, че мастната тъкан е нещо като склад за излишни калории. Днес знаем, че това не е така.
Мастната тъкан е всъщност активен ендокринен орган!!!
Това означава, че тя отделя различни хормони и биологично активни вещества, които могат да влияят върху възпалителните процеси, метаболизма на глюкозата и начина, по който тялото използва енергия.
Когато количеството висцерална мазнина се увеличи прекомерно, тя започва да отделя повече възпалителни молекули, известни като цитокини. Това може да доведе до хронично нискостепенно възпаление – състояние, което се свързва с редица метаболитни заболявания.
Затова има едно много важно правило в метаболитната медицина:
Не е толкова важно колко мазнини има в тялото, а къде се намират те.
Натрупването на този тип мазнина се свързва с повишен риск от редица състояния, включително:
инсулинова резистентност,
диабет тип 2,
сърдечно-съдови заболявания,
повишено кръвно налягане,
метаболитен синдром,
неалкохолен мастен черен дроб.
Причината е, че висцералната мазнина се намира в непосредствена близост до органи, които играят ключова роля в метаболизма.
Например, когато тя се натрупва около черния дроб, това може да наруши начина, по който този орган регулира кръвната захар и метаболизма на мазнините.
Казано по-простичко:
Висцералната мазнина влияе върху начина, по който тялото управлява енергията си.
Натрупването ѝ рядко е резултат от един единствен фактор. Най-често става дума за комбинация от начин на хранене, ниво на физическа активност, хормонален баланс, сън и стрес.
Излишният прием на калории играе роля, разбира се. Но не е единствената причина.
Хроничният стрес, например, може значително да влияе върху натрупването на мазнини в коремната област. Когато сме под постоянен стрес, тялото отделя повече от хормона кортизол. Този хормон е полезен в краткосрочни ситуации – например когато трябва бързо да реагираме на опасност.
Но когато нивата му са високи за дълги периоди, той може да насърчи натрупването на мазнини именно около коремните органи.
Затова понякога се случва нещо, което много хора намират за объркващо:
Човек се храни сравнително добре…
но въпреки това забелязва увеличаване на мазнините около талията.
И понякога отговорът не е само в храната.
Понякога е в начина, по който живеем.
Сигурно вече се чудете дали вие имате висцерална мазнина.
Най-точните методи за измерване са образни изследвания като DEXA скенер, магнитен резонанс (MRI) или компютърна томография (CT). Те могат да покажат много точно разпределението на мазнините в тялото.
Разбира се, тези методи не са част от ежедневната практика за повечето хора.
Затова често се използва един много по-прост показател – обиколката на талията.
Според много здравни организации приблизителните рискови граници са:
над 88 сантиметра при жените
над 102 сантиметра при мъжете.
Това не е перфектен показател, но дава добра ориентировъчна представа.
Добрата новина е, че висцералната мазнина реагира сравнително добре на промени в начина на живот.
Много изследвания показват, че дори умерена загуба на тегло може значително да намали количеството висцерална мазнина. В някои случаи тя намалява по-бързо от подкожната мазнина.
И още по-интересно – подобренията в метаболитното здраве често се появяват дори преди значителна промяна в теглото.
Едно от най-интересните неща, които показват научните изследвания, е че човек може да намали количеството висцерална мазнина дори без голяма промяна в теглото си.
Когато подобрим храненето, движението, съня и нивата на стрес, организмът често започва първо да използва именно тази метаболитно активна мазнина около органите.
Това означава нещо много важно:
кантарът невинаги показва цялата картина на здравето.
Физическата активност е един от най-ефективните инструменти за намаляване на висцералната мазнина.
Редовното движение подобрява чувствителността към инсулин, намалява възпалението и подпомага метаболизма на мазнините.
Изследвания показват, че комбинацията от аеробни упражнения (като ходене, бягане или колоездене) и силови тренировки е особено ефективна.
И ако се чудите дали трябва да тренирате като професионален спортист – не.
Последователността е много по-важна от интензивността.
Понякога една дълга разходка всеки ден може да направи повече за метаболизма ви, отколкото една изтощителна тренировка веднъж седмично.
Храненето също има значение, разбира се.
Няма една магическа диета, която да “стопи” висцералната мазнина. Ако някой твърди обратното, вероятно се опитва да ви продаде нещо.
Но научните данни показват, че определени хранителни модели могат значително да подобрят метаболитното здраве.
Хранене, богато на:
зеленчуци,
пълнозърнести храни,
фибри,
качествени протеини,
здравословни мазнини,
е свързано с по-нисък риск от натрупване на висцерална мазнина.
В същото време прекомерният прием на силно преработени храни, рафинирани въглехидрати и добавени захари може да допринесе за обратния ефект.
Но пак повтарям за тези, които не са прочели:
Сънят е един от най-подценяваните фактори, когато говорим за метаболитно здраве.
Когато не спим достатъчно, се нарушава балансът между хормоните, които регулират глада и ситостта – грелин и лептин. Това може да увеличи апетита и да направи контрола на теглото значително по-труден.
А стресът, както вече споменахме, има пряка връзка с хормоналните механизми, които влияят върху натрупването на мазнини.
Когато говорим за висцерална мазнина, целта не е да се фиксираме върху външния вид. Или кантара.
Целта е метаболитното здраве.
И добрата новина е, че тялото реагира изненадващо добре на малки, но последователни промени.
Повече движение.
По-пълноценна храна.
По-добър сън.
По-малко хроничен стрес.
Звучи просто. Но понякога е трудно за изпълнение.
💚 В GreenSoul вярваме, че здравето рядко се крие в крайности или бързи решения.
По-често то се намира в устойчиви навици, които подкрепят тялото ден след ден.
Коментари