Особено при жени над 35–40 години фастингът невинаги носи спокойствие на тялото. Понякога носи точно обратното — напрежение, вечерен глад и онова чувство, че „правя всичко както трябва, а не се получава“.
И тук ще ти споделя нещо лично.
Моята история (която рядко разказвам)
Преди няколко години, когато влязох в перименопауза, реших да направя воден фаст.
Бях мотивирана.
Бях дисциплинирана.
Бях убедена, че тялото ми просто има нужда от „рестарт“.
Издържах 7 дни само на вода.
Знаеш ли колко свалих?
Около 1 килограм. 1 килограм!!!!!
Но това не беше най-важното.
По-важното беше как се чувствах:
— подпухнала
— раздразнителна
— със странно вътрешно напрежение
— сънят ми се влоши
— тялото ми беше… нащрек
Тогава разбрах нещо много ценно:
женското тяло не винаги реагира на лишение така, както ни обещават.
И оттогава подходът ми към фастинга при жените е много по-нежен и индивидуален.
Женското тяло е по-чувствително към недостиг
Повечето популярни протоколи са правени основно върху мъже или много метаболитно здрави хора.
Но женското тяло — особено след 40 — реагира по-фино.
Когато една жена стои дълго без храна, тялото невинаги го възприема като „детокс“.
Понякога сигналът е:
„Има стрес. Има недостиг. Трябва да пестим.“
И точно тук започват малките саботажи.
Какво виждам най-често при жените
Когато фастингът е твърде агресивен, много жени ми споделят:
— силен глад вечер
— събуждане между 3 и 5 сутринта
— раздразнителност
— желание за сладко
— теглото стои, въпреки усилията
Това не означава, че нямаш дисциплина.
Означава, че нервната система е нащрек.
Кортизолът има значение (повече, отколкото ни се иска)
Когато тялото усеща дълги периоди без храна — особено ако вече има стрес — кортизолът може още да се повиши.
А когато кортизолът е висок, често виждаме:
— по-трудно отслабване
— по-лош сън
— повече глад за захар
— повече мазнини около талията
И жената остава объркана:
„Как така ям по-малко, а не отслабвам?“
След 40 трябва да сме още по-нежни към себе си!
Тук говоря особено на моите жени в перименопауза.
В този период тялото вече е по-чувствително:
— сънят е по-крехък
— надбъбречните жлези се уморяват по-лесно
— кръвната захар се люлее повече
Агресивният фастинг понякога просто идва в повече.
Не при всички — но достатъчно често, за да го виждам отново и отново.
Това не означава, че фастингът е „лош“.
Аз не съм против фастинга.
Но съм против универсалните решения.
Фастингът работи най-добре, когато:
— спиш добре
— не си в хроничен стрес
— имаш стабилна кръвна захар
— ядеш достатъчно протеин през деня
— тялото ти се чувства в безопасност
GreenSoul подходът
В моята практика рядко започвам с дълги прозорци без храна.
Първо искам тялото да се успокои.
Работим върху:
— стабилна кръвна захар
— достатъчно протеин
— по-добър сън
— по-спокойна нервна система
— добро храносмилане
И много често се случва нещо красиво…
Когато тялото се почувства в безопасност, апетитът се регулира сам.
Прозорците без храна се удължават естествено.
Теглото започва да се движи — без насилие.
Нежно напомняне
Ако си пробвала фастинг и не си се чувствала добре —
не мисли, че проблемът е в теб.
Понякога тялото просто има нужда от повече подкрепа, не от повече ограничения.
Понякога най-лечебното не е да ядем по-малко.
Понякога най-лечебното е да върнем усещането за сигурност в тялото.
Коментари