Запекът не е „дребен проблем“
- elinanielson
- преди 17 часа
- време за четене: 2 мин.
(а начинът, по който тялото ти казва, че нещо не му е наред)
Нека започнем с една истина, която рядко се казва на глас:
Запекът не е просто „не съм ходила до тоалетна днес“.
И не, не е нормално да свикваме с него.
В практиката си съм чувала какво ли не:
„Ами аз винаги съм така.“
„Е, ходя през ден-два, какво толкова.“
„Пия магнезий и се оправя.“
Само че тялото не мисли така.
Какво всъщност е запекът
От физиологична гледна точка запекът означава едно:
движението напред е забавено.
Не само в червата, а в цялата система.
Когато изхождането не е редовно, тялото:
реабсорбира токсини
задържа излишна вода
натоварва черния дроб
увеличава възпалението
И да — това се отразява на:
теглото
кожата
хормоните
енергията
настроението
Запекът никога не е изолиран проблем.
Той е симптом.
Защо „ям фибри и пак съм запечен(а)“
Това е един от най-честите въпроси, които получавам.
Защото фибрите не работят сами.
А понякога дори влошават ситуацията.
Няколко чести причини:
липса на достатъчно вода и минерали
слаб жлъчен поток
бавна нервна система (стрес!)
дисбаланс в чревната флора
хормонални промени (особено при жени)
Да добавиш още фибри в такава ситуация е като да сложиш повече коли на задръстване.
Запекът и нервната система (да, пак тя)
Червата се движат добре, когато тялото е в режим „спокойствие и храносмилане“.
Когато си под напрежение, бързаш, ядеш на крак, задържаш емоции или просто си постоянно „на ръба“,
червата забавят.
Не защото не могат.
А защото не се чувстват в безопасност.
Затова толкова много хора имат запек, въпреки че „се хранят здравословно“.
Лаксативите, магнезият и „бързите решения“
Да, понякога помагат.
Но те не решават причината.
Често виждам следния сценарий:
без магнезий няма движение
без кафе няма позив
без добавки – пълен застой
Това е знак, че тялото е забравило как да се движи само.
А нашата цел не е да го бутаме.
А да му напомним.
Какво правя аз в работата си със запек
И тук идва важната част.
Когато работя с клиент със запек, никога не започвам с меню.
Започвам с въпроси:
От кога е така?
Какво е било преди?
Има ли подуване, болка, газове?
Как е сънят?
Как е стресът?
Как реагира тялото на храна?
Гледам цялата картина, защото червата винаги са част от по-голяма история.
След това:
подреждаме ритъма на хранене
работим с жлъчката и черния дроб
балансираме фибрите (не просто „повече“)
включваме храни и навици, които движат, а не дразнят
и най-важното – успокояваме нервната система
Резултатът?
Не просто „отиване до тоалетна“.
А лекота, по-малко подуване, по-добра кожа, повече енергия.
Ако се разпознаваш…
Ако:
запекът е „нормалното ти“
коремът ти е постоянно подут
усещаш тежест след хранене
не се чувстваш добре в тялото си





Коментари