5 бързи храни в България, които купувам само понякога – и как ги приготвям по-здравословно у дома

Всеки, който ме познава, знае: няма шанс да ме видите да обядвам дюнер „със всичко“ или да си взема джъмбо картофки с кола. Това просто не е моят стил.

Но… понякога, когато бързам или искам децата ми да опитат българските улични храни, купувам такива неща за тях. И всеки път в мен се обаждаше нутриционистът – исках да измисля домашни, по-здравословни версии. След няколко неуспешни опита и доста експерименти се роди нашият семеен „ресторант на мама“ – мястото, където правим бързите храни, но в по-вкусен и по-полезен вариант.

Ето пет бързи храни, които понякога минават през масата ни – и как аз ги превръщам в по-здравословни и вкусни версии у дома.

1. Дюнерът на ъгъла

Да, понякога купувам дюнер за децата – просто защото е навсякъде и е част от „българското изживяване“. Така дюнерът не е „забранен“, но ако се яде често, носи повече вреди, отколкото ползи – особено за тегло, кръвна захар, сърце и съдове.

В ресторанта на мама:

• Вземам пълнозърнеста питка, тънка домашна тортиля или дори листо от манголд или зеле.

• Пека 100–120 г пилешко филе на грил или тиган с малко зехтин и подправки (кимион, червен пипер, чесън на прах).

• Слагам нарязани домати, краставици, маруля, чушка.

• Сосът е от кисело мляко, копър и скилидка чесън – свежо и леко.

Така получават протеин, витамини и влакнини, без тежест и без излишни сосове.

2. Баничката от будката

Всеки ученик трябва да е опитал баничка преди първия звънец. Но моите деца бързо разбраха, че след час вече са гладни пак.

В ресторанта на мама:

• Ползвам кори от пълнозърнесто брашно.

• Плънката е от 200 г извара + 50 г сирене + едно яйце. Добавям шепа пресен спанак или лапад.

• Подреждам на рула или като малки банички, намазвам леко със зехтин.

• Пека на 180°С за 25–30 минути до златисто.

• 
  

👉 Получава се по-богата на белтъчини и по-лека версия, която държи ситост по-дълго.

3. Пицата на парче

Да, удобно е – особено на път за тренировка или разходка. Децата я обичат, но често е само тесто и кашкавал.

В ресторанта на мама:

• Замесвам тънко тесто от пълнозърнесто брашно, зехтин, вода, мая и щипка сол.

• За сос ползвам пасирани домати, босилек и малко зехтин, без захар.

• Отгоре слагам тиквички, печена чушка, маслини и малко настърган кашкавал (не повече от 40–50 г).

• Пека на 200°С за около 12 минути.

👉 Така имат вкусна пица, но с повече зеленчуци и по-малко мазнина.

4. Картофките с газирано

Всички деца искат „големите картофки“. Но после идват мазни пръсти и тежък стомах.

В ресторанта на мама:

• Беля или измивам добре 3–4 картофа и ги режа на лодки.

• Слагам в купа с 1 с.л. зехтин, розмарин, чесън на прах и малко сол.

• Пека на хартия за печене на 200°С за 30–35 минути, като ги обръщам веднъж.

• Поднасям с домашен айрян (кисело мляко + вода + щипка сол).

👉 Печени са, а не пържени – без трансмазнини, по-хрупкави и ароматни.

5. Поничките и мъфините с шарени глазури.

Красива захарна примамка, но след тях децата винаги искат още.

В ресторанта на мама:

• Смесвам 2 намачкани банана, 1 яйце, 1 чаша овесени ядки, 1 ч.л. канела и шепа сушени плодове или настъргана ябълка.

• Оформям на бисквитки и пека 15 минути на 180°С.

• За разнообразие – правя смути от ябълка, банан, спанак и вода.

👉 Така получават сладост, но от плодове и овес, с витамини и фибри вместо бяла захар и палмова мазнина.

А ето и любимите поръчки в ресторанта на мама:

• Смути със спанак и банан за закуска – „дава ни суперсили“.

• Мини пици със зеленчуци за обяд – защото сами си избират какво да сложат отгоре.

• Картофки на фурна за следобед – винаги свършват първи.

Да, понякога купувам на децата си „улична храна“. Смятам, че е важно да знаят какво има около тях. Но истината е, че те самите започнаха да избират моите домашни варианти – защото са вкусни, цветни и ги карат да се чувстват добре.

Не казвам, че у дома всичко е перфектно – има дни, в които и аз хващам най-близката баничка. Но малко по малко открих, че ако имам под ръка лесни идеи, децата сами започват да ги предпочитат. А това ми стига, за да съм спокойна.

Любопитно ми е – искате ли да ви споделя повече рецепти и идеи за следобедни закуски? Пишете ми, ако ви е интересно. Ще се радвам да си поговорим.

Главен готвач в ресторанта на мама: Елина