Дисбиоза: когато червата ни шепнат, че нещо е извън баланс

И защо понякога не си уморена, раздразнена или “надута”, а просто… си с объркана чревна флора

Много от жените (и мъжете), с които работя, идват при мен с оплаквания като постоянна умора, подуване, запек или диария, странни кожни реакции, мозъчна мъгла или дори тревожност и резки промени в настроението. Често първата им мисъл е: „Трябва да ям по-малко“, „Имам хормонален проблем“ или „Нещо с щитовидната жлеза ми е“. Понякога това е вярно. Но понякога не е. Понякога проблемът е по-близо, по-фино скрит и много по-пренебрегван — и се нарича дисбиоза.

Дисбиозата е състояние, при което балансът между “добрите”, “лошите” и “неутралните” бактерии в червата е нарушен. Това може да се случи след антибиотично лечение, често боледуване, стрес, хранене с преработени храни, консумация на захар, алкохол, газирани напитки, често гладуване или напротив – често похапване, особено късно вечер. Някои хора развиват дисбиоза след вируси или паразитни инфекции, други — просто защото дълго време живеят в режим на „оцеляване“, без пълноценно храносмилане и възстановяване.

Когато червата не са в баланс, нищо друго не работи както трябва. Храната не се разгражда добре, възникват ферментации, газове, непоносимост към иначе здравословни храни. Често клиентите ми казват: „Напоследък дори от ябълка се подувам“ — и това е класически сигнал. Не е плодът виновен. Виновен е вътрешният микросвят, който не може да го преработи.

Чревната микрофлора влияе не само върху храносмилането, но и върху начина, по който абсорбираме минерали и витамини, върху настроението ни (повече от 90% от серотонина се синтезира в червата), върху съня, теглото, имунната ни система и дори върху хормоналната регулация. С други думи — това не е просто стомашен проблем. Това е системен дисбаланс с храносмилателно начало.

Дисбиозата може да се прояви като запек, разстройство, подуване, гадене след ядене, но и като кожни обриви, акне, гъбични инфекции, склонност към инфекции на пикочните пътища, тревожност или дори депресивни епизоди. Това е причината, поради която в практиката си винаги разглеждам червата като „основна сцена“, а не второстепенен участник.

И тук идва важният момент: пробиотиците не са решение сами по себе си.

Във време, когато всеки втори продукт на пазара е „пробиотик“ или „ферментирала храна“, много хора се чувстват разочаровани — опитали са кефир, кисело зеле или скъпа добавка, но нищо не се е променило. Истината е, че при активна дисбиоза тялото често не може да задържи новите „добри“ бактерии, защото средата не е подходяща. Това е като да се опитваш да засадиш цветя в отровена почва.

Затова първата стъпка не е просто „да добавим пробиотик“, а да освободим място — да намалим преработените храни, захарта, алкохола, скритите олиа и ферментиращите въглехидрати. Да успокоим червата с мека, сготвена, чиста храна, понякога с антимикробни билки или кратка фаза на елиминиране. И чак тогава, внимателно и индивидуално, да започнем с възстановяване.

Ако подозираш, че това си ти — че храносмилането ти шепне, но никой не го слуша — не се диагностицирай сама. Дисбиозата има много лица и изисква индивидуален подход. Не всеки пробиотик е за всеки. Не всеки режим е универсален. И не, не е нужно да ядеш кисело зеле, ако не го понасяш.

Понякога най-доброто, което можеш да направиш за себе си, е да чуеш сигналите и да потърсиш насока. Защото когато червата се възстановят, тялото започва да диша. А с него – и ти.

Била съм там. Чула съм шепота. И точно там започна моето оздравяване.

С обич,

Елина