Защо стресът ни прави пълни, уморени и вечно гладни – дори когато се стараем

Може да ядеш „чисто“. Да се движиш редовно. Да броиш калории, да се откажеш от хляб, от вечерни десерти, дори от домашния тутманик на баба.

И въпреки всичко… коремът стои. Умората не минава. Сладкишите шепнат. А резултатите са разочароващи.

Причината невинаги е в храната. Често е в нещо по-дълбоко и по-фино – в хроничния стрес.

Когато живеем в състояние на постоянна тревога, притеснение, недоспиване или вътрешно напрежение, тялото ни реагира с едно просто решение:

„Да оцелея на всяка цена.“

В този режим организмът започва да трупа мазнини (особено в корема), да забавя метаболизма и да разгражда мускули. Апетитът скача, копнежите за сладко и тестени неща се засилват. Спиш зле, събуждаш се още по-уморен(а), а мазнините… си остават.

Може да правиш всичко „както трябва“, но ако стресът е основният ти фон, тялото ще продължава да се съпротивлява. Не защото е „проблемно“, а защото вярва, че се бори за живот.

Още по-трудно става с възрастта. С всеки изминал 10-годишен период след 20-годишна възраст, метаболизмът естествено се забавя. Изгаряме с около 5% по-малко калории на всяко десетилетие. Ако на 20 можеш да ядеш 2500 калории без усилие, на 50 ще имаш нужда от около 1700, за да поддържаш същото тегло. Но когато към това добавим стрес, тревожност и дълги диети – тялото превключва в режим на „задържане на мазнина“, дори при минимален прием на храна.

Иронията е, че повечето хора, които искат да отслабнат, започват с нова строга диета или план за гладуване. А това е още един стресов сигнал. Нискокалоричните режими могат да повишат хормоните на стреса само за дни. Резултатът? Повече глад, повече мазнини, по-малко мускули. Повече вина, по-малко устойчивост. И още по-голямо усещане за провал.

Още нещо, което не се коментира достатъчно: когато кортизолът (стресовият хормон) е хронично повишен, се нарушава естественият ритъм на деня и нощта. Възможно е сутрин да се събуждаш със замъглено съзнание и без енергия, да имаш спад след хранене, да си превъзбуден(а) вечер, но въпреки това да не можеш да заспиш. А през нощта възстановяването е минимално.

Звучи ли ти познато?

Тук идва въпросът: какво можем да направим?

Най-важното е да успокоим нервната система, преди да я „наказваме“ с лишения.

Тялото трябва да се чувства в безопасност, за да пусне излишното.

Това означава: ритмично хранене, стабилен сън, движение без крайност, храна с достатъчно мазнини, белтъчини, минерали.

Значи също така – да спреш с късното кафе. Да започнеш деня с протеин, вода и малко слънце. Да махнеш екраните час преди сън. Да кажеш „не“ на поредното натоварване. Да си върнеш усещането, че си у дома – в себе си.

Не си мързелив(а), нито слаб(а). Може би просто си изтощен(а).

Може би си бил(а) в режим на оцеляване твърде дълго.

Може би тялото ти не те саботира, а те пази.

И ако започнеш да го слушаш – не с вина, а с внимание – може би ще усетиш не отслабване, а освобождение.

Винаги на твоя страна, с грижа и меко сърце:

Елина