Когато тялото шепне (или се тръшка тихо): истината за инсулиновата резистентност

Посвещавам днешния блог на една прекрасна душа, която децата ми обожават и която грее в сърцата им с меката светлина на обич. Ти си важна. И твоето здраве има значение.

Понякога тялото не ни праща аларма. Не ни изкрещява „СПРИ ЗАХАРТА!“. Просто започва да се държи странно. Спиш, но се будиш уморена. Закусваш и след 40 минути търсиш нещо сладко “само да се подкрепиш”. Отказваш хляба, но талията ти не е впечатлена. Започваш да се чудиш дали просто си в „онзи период“, в „онези години“, или в някакъв таен етап от човешката еволюция, наречен перманентен глад.

А може би… просто тялото ти има проблем с инсулина. И не, не си диабетик. Поне още не. Но може би си в онзи междинен свят, който науката нарича инсулинова резистентност, а аз наричам: тялото ми се бори, а аз още се опитвам да го разбера.

Добре де, какво е инсулинова резистентност?

Представи си, че инсулинът е ключ, който отваря вратата на клетките, за да пусне вътре захарта от храната. При инсулинова резистентност, тази ключалка става капризна. Клетките казват „не приемаме гости“, а захарта остава в кръвта. Панкреасът се опитва да компенсира и произвежда още и още инсулин. И така започва омагьосаният кръг: повече инсулин, повече глад, повече мазнини около корема, повече сънливост след ядене и… повече „Какво, пак ли съм гладна?!“

Симптомите (или как да разпознаеш тялото, което се опитва да те обича, но му е трудно)

– Силен глад за сладко, дори след пълноценно хранене

– Умора, особено след храна

– Мозъчна мъгла или усещане, че си на автопилот

– Качване на килограми, особено около корема

– Лесно раздразнение (особено ако някой яде кифла до теб)

– Прекъснат или неспокоен сън

– Чувство на вина, че не се справяш „достатъчно добре“

Какво казва нутриционистът?

Първо: не си луда, слаба, мързелива или безволева. Хормоните ти просто искат пренареждане.

Второ: изцелението идва с малки действия – не с драстични диети или глад. Започваме с основното: стабилна кръвна захар. Това значи храна, която не те качва в „захарната въртележка“.

Как?

Яж редовно.

Комбинирай протеин, полезни мазнини и фибри.

Избягвай „голи въглехидрати“ (сладки неща, без компания на нещо питателно).

Не пий захар. Не живей на кафе и въздух.

Позволете ми още малко да взема думата и поясня.

Храната трябва да бъде балансирана, богата на протеин, с добри мазнини и фибри, и без рафинирани въглехидрати. Яденето трябва да е редовно и никога да не се пропускат основни хранения.

Комбинацията от протеин, здравословни мазнини и фибри във всяко хранене е ключова за поддържане на стабилна кръвна захар. Подходящи хранителни модели включват диета с нисък гликемичен индекс, противовъзпалителен подход и хранене с чисти, естествени храни.

Изключително важно е да се избягват захар, бяло брашно, газирани напитки, сокове, алкохол и изкуствени подсладители.

Канелата, зелено-листните зеленчуци, ферментиралите храни и хидратацията със структурирана вода с лимон и морска сол също подпомагат чувствителността към инсулин.

Сред най-полезните хранителни добавки са: магнезий, цинк, инозитол, хром, ванадий, витамин B-комплекс, витамин С с биофлавоноиди, пробиотици, омега-3 мастни киселини и алфа-липоева киселина. Подкрепата за надбъбречните и панкреаса също е важна част от холистичния подход, особено при хронична умора и хормонален дисбаланс.

Инсулиновата резистентност не се лекува само с храна. Възстановяването изисква редовен сън, намаляване на стреса, движение след хранения, работа със стомашно-чревната флора и ритъм в храненето. Пропускането на закуска или дълги периоди на гладуване могат да влошат състоянието. От ключово значение е и поддържането на щитовидната жлеза и чернодробната функция.

Източната медицина също ни намигва в подкрепа. В китайската медицина, това състояние би било дефинирано като влажност в далака, застой на чернодробна Ции и изчерпване на бъбречна Ин. Преведено: тялото е уморено от хронично “вътрешно цупене”. Енергията не тече, храносмилането се бави, ти се чувстваш като сива версия на себе си, а душата ти иска топъл бульон и някой да ѝ каже: „Всичко е наред. Ще излезем от това.“

Инсулиновата резистентност често се свързва с дългогодишно потискане на собствените нужди.

Жената, която дава. Жената, която “държи фронта”. Жената, която поставя другите пред себе си.

Тялото започва да събира. Да задържа. Енергия, мазнини, захар, обида, тъга.

Захарта символизира липсата на сладост в живота. И тялото започва да я търси навън, в храната, вместо да я усеща вътрешно.

Инсулиновата резистентност е метаболитното отражение на това, че сме изгубили ритъма си. Тя ни казва:

– „Аз трябва да давам повече, за да бъда обичана“

– „Нямам време за себе си“

– „Ако не съм перфектна, ще бъда отхвърлена“

– „Не заслужавам почивка“

– „Не мога да си позволя мекота“

– „Ако се отпусна, всичко ще се разпадне“

Това са не просто мисли – това са програми, които тялото преживява като реална заплаха. И когато сме в постоянен режим „оцеляване“, инсулинът и кортизолът управляват.

И малко от мен, между нас:

Ако нещо от този текст те докосна – знай, че не си сама. В моята практика в GreenSoul работя с жени, които са силни, умни, грижовни… и изтощени. Жените, които се справят с всичко – освен със себе си. Не защото не искат. А защото досега никой не ги е научил как.

Създавам програми, които не наказват. Те хранят. Програми, които съчетават нутрициология, хормонален баланс, работа с нервната система и древната мъдрост на Изтока.

Ако искаш, мога да ти помогна да си върнеш яснотата в главата, лекотата в тялото и доверието в себе си. Без крайности. Без срам. Без броене на бадеми.

Не се страхувай да ми пишеш, ако искаш да започнем с първа стъпка – нежна, твоя, осъзната.

Със зелена усмивка,

Елина

GreenSoul Nutrition