Минералите, които тялото ни мълчаливо търси (а ние често пропускаме)

През последните години фокусът в храненето се измести драматично – говорим за калории, за протеин, за въглехидрати, за фибри, за суперфудове и за “макроси”. Но под този шумен диалог има един тих, но фундаментален пласт на човешкото здраве, който често пренебрегваме: минералите.

Минералите не са просто поредната модна добавка. Те са основният електрохимичен език на клетките ни – елементите, чрез които мозъкът ни изпраща сигнали, сърцето поддържа ритъм, мускулите се отпускат, хормоните се регулират, а храносмилането изобщо функционира. И въпреки това, в ежедневната практика виждам все повече хора, които живеят с хронични дефицити, без дори да подозират.

Причината не е само в начина, по който се храним, а и в самата храна. Земята, от която произхожда храната ни, вече не е така богата. Почвите са изтощени от интензивно земеделие, културите се берат преждевременно, складират се дълго, транспортират се през граници и континенти. Дори и биологичното домати, които купуваме с надеждата за нещо „истинско“, често съдържат по-малко магнезий, калий и цинк, отколкото са съдържали същите зеленчуци преди 30–40 години. Добави към това стреса, недоспиването, високата консумация на кафе и алкохол, и ще видиш колко лесно тялото губи ценни електролити — без да ги възстановява пълноценно.

Много от типичните оплаквания, които хората свързват с „напредване на възрастта“ или „пролетна умора“, всъщност са класически признаци на дефицити. Например липсата на магнезий често се проявява с безсъние, крампи през нощта, напрежение в челюстта или потрепване на клепачите. Някои усещат нужда от шоколад вечер или търсят чаша вино, без да осъзнават, че тялото просто зове за минерален релакс.

Когато калият е нисък, се появяват усещания като замайване при рязко ставане, повишена умора, нестабилно кръвно налягане и трудности с концентрацията. Цинкът, който често забравяме, е пряко свързан с качеството на кожата, косата, имунитета и дори с вкуса и апетита. А натрият – толкова демонизиран – всъщност е жизненоважен за баланса на течностите в тялото и мозъчната яснота, особено при хора на нисковъглехидратни режими или при активни физически натоварвания.

Можем ли да коригираме това само с храна? Понякога – да. Но по-често не. Именно затова ритуалите ми включват малки, но съзнателни действия: топла вода с лимон и щипка качествена сол сутрин; сезонни зеленчуци, приготвени с внимание; минерални добавки, когато знам, че храната не е достатъчна.

Истината е, че минералните дефицити рядко се появяват драматично. Те не те събарят изведнъж. Те се натрупват. Шепнат. Отразяват се в съня ти, в кожата ти, в глада ти за сладко, в раздразнителността следобед, в усещането, че си „изтощена без причина“. И ако се научиш да чуваш тези сигнали навреме, ще откриеш, че няма нужда да се лекуваш – достатъчно е да се върнеш към това, което подхранва основата.

Важно е също да отбележа, че не всеки магнезий е еднакъв. В аптеката ще видиш десетки варианти, но не всички вършат една и съща работа. Един тип е за нервна система и сън, друг за мускули, трети – за храносмилане, четвърти се абсорбира трудно или дразни стомаха.

Затова ако усещаш, че тялото ти изпраща сигнали и се чудиш откъде да започнеш – не пазарувай на сляпо. Вместо това, пиши ми. Ще прегледаме симптомите ти, храненето, ритъма на деня ти и ще изберем най-подходящия и щадящ вариант за теб.

Това не е диета. Това е практика на грижа. И тя започва със слушане.

Изпила си дозата магнезий за деня:

Елина