Тялото ми не трябва да се свива, за да заслужи радост – особено през лятото

Малка любовна бележка към себе си… и към всяка жена, която се е крила зад кърпа на плажа

Истинският баланс не е в кантара, а в начина, по който се чувстваш в кожата си.

Преди време, за мен лятото беше тест.

Тест дали съм достатъчно слаба, достатъчно стегната, достатъчно дисциплинирана, достатъчно „във форма“, за да заслужа плажа. Да заслужа радост. Да заслужа снимка.

Но тази мисъл – макар и често тиха – оформяше всеки мой избор: какво ще ям, дали ще облека бански, дали ще си позволя да се чувствам красива.

Колко от нас си казват:

„Ще отида на море, но само ако сваля още 3 кг.“

„Ще облека бански, но с хавлия около кръста.“

„Ще се снимам с децата, ама по-добре да съм зад тях…“

Това не е суета. Това е болка.

Наслагвана с години. Понякога – с поколения. И тя не се лекува с диета, а с истина и съчувствие.

Ето я моята истина тази година:

Тялото ми е преминало през толкова много.

Бременности. Безсънни нощи. Стрес. Хормонални вихрушки. Хранителни рестарти.

И е било до мен, всяка секунда. Без да се откаже. Без да ме напусне.

Да очаквам от него да изглежда като на 20, когато животът ме е научил на 1000 неща след това, е не просто нереалистично. Това е жестоко.

Лятото не е награда. То е право.

Правото да усетиш слънцето по раменете си, без да броиш гънки.

Да влезеш в морето, без да се сравняваш с никого.

Да се смееш с децата си, без да криеш корема си.

Да се снимаш – не защото изглеждаш “перфектно”, а защото си там!!!!

Това лято, за първи път от дълго време, няма да се откажа от себе си.

Няма да се гледам в огледалото с осъждане, а с разбиране.

Няма да пазя празен стомах, а ще търся пълноценни моменти.

Няма да броя калории, а усмивки.

Ще се движа, ще се храня, ще се грижа за тялото си — но не за да го „поправя“, а защото го уважавам. Защото го обичам.

И защото заслужавам радост, движение, море и живот — точно такъв, какъвто е днес.

Ние, жените, прекалено дълго сме били учени, че трябва да сме „по-малко“, за да бъдем приети – по-слаби, по-тихи, по-кротки, по-прибрани.

Но ти не си тук, за да се смаляваш.

Ти си тук, за да блестиш. Да усещаш. Да бъдеш жива.

Тялото ти е твоето преживяване. И то е достатъчно.

Перфектна, точно такава каквато съм сега:

Елина